Галина Тасова
Ганова-Новкиришка

Галина ГАНОВА е родена на 12 септември 1967 г. в гр. Провадия, обл. Варна. Първите седем години от живота ѝ преминават в родното село на баща ѝ - Градешница, Врачанско. Междувременно родителите ѝ започват работа в АЕЦ „Козлодуй“ и вземат първокласничката при себе си.

Първите си стихотворни опити Ганова прави в тинейджърска възраст. През 1982 г. записва СОУ „Христо Ботев“ във Враца, където живее и работи до днес. След гимназията Галина Ганова учи „Геодезия и картография“, но професионална реализация в живота намира чрез хобито си – литературата. Омъжена, с две деца.

Първата ѝ стихосбирка „Птица окрилена” излиза на бял свят през 2000 г., изд. „Гебра“ - Враца, с редактор поетът Цветан Илиев . Две години по-късно се ражда „Като миг” , изд. „Пропелер“ - София, с редактор Матей Шопкин , „Подир стъпките на лятото” от 2004 г. е издание на „Илинда – Евтимов“, с редактор литературният критик Благовеста Касабова. Същата година Галина Ганова е приета за член на Съюза на българските писатели, основан от Иван Вазов през 1913-та. През 2006 г. започва работа като репортер и редактор в местния вестник „Враца днес“. Стихосбирката „Видения” на издателство „Българска книжица“ излиза от печат през 2008 г., заедно с пътеписната книга „По пътищата на Европа“, изд. „Български писател“. Редактор на двете книги отново е Благовеста Касабова. Отново през 2008 г. стиховете на Ганова са представени и в Черна гора, в превод на сръбски от известния поет Веселин Ракчевич, популярен у нас не само с интересното си творчество, но и като преводач на съвременна българска поезия – Евтим Евтимов, Никола Инджов, Георги Константинов, Дора Габе и др. Ръкописът на Ракчевич с поезията на врачанската поетеса печели конкурс за финансиране от Министерството на културата, спорта и медиите в Монтенегро. Издателството е „Пегаз“ в Подгорица, а предговорът е на Перивое Попович – литературен критик, поет, публицист и писател със сериозно творчество зад себе си. Заключителните думи в „От неба кошуля“ са на проф. Радосав Милич. След тригодишно мълчание, през 2011 г. Галина Ганова напомни за себе си с нови две книги: „Подари ми спомен“ - поезия и родовата сага „Спомени от Кръстина бара“. Издателството отново е „Пропелер“ - София, а редактор е Благовеста Касабова.

През 2014 година излиза от печат „На един дъх” - поетически дует с руската поетеса Роза Шорникова. Съвместната им стихосбирка представя творби на български и руски (преводи и оригинали) с редактор Наталия Ерменкова. Издателството е "Български писател".

В края на 2014 година Галина Ганова представя десетата си книга: сборник с разкази "Конят си знае пътя...". Редактор на книгата е Благовеста Касабова, а издателството - "Български писател".

Най-новата книга на Галина Ганова излиза през ноември 2016 година с поетичното заглавие „Върхът на изгрева / Откровено за Южна Корея“. В нея авторката ни запознава с една далечна и екзотична азиатска страна, с културата и бита ѝ. Редактор е Блговеста Касабова, издателство „Пропелер“ - София, а рецензентите са Снежана Тодорова, проф. дфн Александър Федотов и д-р Джеймс Канг.

През 2009 г., като член на българската писателска делегация, Галина Ганова получи в Москва Памятная медаль „А.С.Грибоедов 1795-1829“. Тя е носител на награди от редица национални литературни конкурси за поезия и проза: Варна, Силистра, Генерал Тошево, Мездра, София, СИБ и др. Нейни творби са включени в алманаха „Волжские обьятия“ на Съюза на руските писатели, изд. „Новый ключ“ - 2011 г. в Москва, в черногорския алманах за книжовност и култура „Стваране“, в сборника „Земляки“ - Нижний Новгород, в поетичната поредица на СБП „Поети“, в списание „Пламък“, в ежегодния врачански литературен алманах „Околчица“ и плевенския „Мизия“, в поетичните антологии „България вовек“ и „Родни предели“. Нейни стихове са преведени на руски, английски и сръбски език, и са намерили място както в българския печат, така и в периодични издания в Русия и Черна гора.

Галина Ганова е член на: Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съвета към СБП за работа извън столицата, Дружество на Врачанските писатели и местното Краеведско дружество.